Кадър Aleksandr Medvedev,  уикипедияПрез 2015 година Турция свали руски изтребител в Сирия,

...
Кадър Aleksandr Medvedev,  уикипедияПрез 2015 година Турция свали руски изтребител в Сирия,
Коментари Харесай

South Front: Турция е ядосана на Русия заради атаката на изтребителите срещу протурски бойци в Сирия

Кадър Aleksandr Medvedev,  уикипедия

През 2015 година Турция смъкна съветски изтребител в Сирия, а водачът бе погубен на земята.

Няколко месеца по-късно в Анкара бе погубен съветския посланик Андрей Карлов.

Тогава Путин и Ердоган се схванаха и не се стигна до ответен удар на Русия, само че наподобява опълчването на двете сили в черноморския район и близкия изток е неизбежно.

Турция е ядосана на Русия поради офанзивата на изтребителите й против протурски бойци в северозападна Сирия. До този извод стигнало сирийското аналитичното издание South Front, представено от svpressa.ru.

В тази връзка турското външно министерство привикало съветския посланик Алексей Йерхов, с цел да изрази своята угриженост и неодобрение от военните дейности на съветските сили.

Вестник „ Анадолу ", базирайки се на дипломатически източник в турското външно министерство, даже оповестява за нападението над болничното заведение от самолети, разпознати от опозицията против Асад като съветски. Бомбите и ракетите, написа вестникът, изравнили със земята град Сармада в Идлиб - в региона на граничния пункт Баб ал-Хава, който се намира на сирийско-турската граница против провинция Рейханли Хатай и региона покрай Магистрала М-4.

Ако се има вяра на формалните известия, страните, както нормално в такива случаи, се договорят да следват споразуменията между Путин и Ердоган за деескалация. Но някои на Запад са сигурни, че случаят надали е завършен и е изцяло допустимо Русия и Турция да се изправят пред нова рецесия в връзките. Предполага се, че когато турците заявяват за „ съветски бомбардировки на лечебни заведения “ - това към този момент е зов към американците или по-скоро сигнал към западния свят, че „ бият нашите “.

Преди година Анкара даже свика Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в деня след въздушния удар, вследствие на което 34 турски бойци и офицери бяха убити в Идлиб. Тогава непрекъснатият представител на Турция в ООН Феридун Синирлиоглу също упрекна Москва.

Трябва да се кажат няколко думи за тази история, с цел да се покаже какъв брой комплицирани са връзките сред Москва и Анкара в Сирия.

В сходство със съглашението от Сочи, подписано сред Турция и Русия на 17 септември 2018 година, армейските елементи на Асад, с поддръжката на съветските изтребители, започнаха да се изтеглят от автомагистрала М-5, зад която имаше протурски бойци. Но вместо да останат на позициите си, подкрепените от Анкара войски започнаха да окупират по този начин наречените „ сиви зони ”.

Според изявленията от арабските конгреси, сирийските войски са се изтеглили безусловно с насила или под опасност от арбитражен съд. Няма подозрение, че за това Москва е упорствала мощно пред Дамаск. Сред командирите на държавната войска се заприказва за изменничество, защото сирийските земи бяха предадени без пердах и след това бяха върнати с огромни загуби.

Освен това, по този начин наречената опозиционна Сирийска национална войска (SSA), състояща се най-вече от туркомани, употребява момента и удари с „ нож в гърба ” хората на Асад покрай град Саракиб, чието огромно значение идва заради пресичането на два стратегически маршрута M- 5 (Север-Юг) и М-4 (Изток-Запад). Но това не е всичко. Турските военни незабавно се притичват на помощ на SSA.

Както написа вестник Hurriyet (Свобода), „ Турция, откакто направи доста сериозна стъпка на този стадий, предприе интервенция за задържане на града, като сложи контролни пунктове към Саракиб. В отговор армията на режима на Асад продължи напредването си по страничните пътища “, а по-късно стартира да се бори за предградията. Но точно поради турските танкове офанзивите на сирийските бойци се удавиха в кръв.

Тогава прокси войната сред протурските бойци и проруските хора на Асад за първи път в актуалната история навлезе, въпреки и за малко, в стадия на директна борба. Изтребители от съветските Върховен касационен съд нанесоха точни удари по нападателите. На идващия ден фотоси на изгорелите турски бронетранспортьори и танкове обиколиха света. Какво е забавно: Анкара в продължение на пет часа, в случай че, несъмнено, се има вяра на Hurriyet, е молила да спрат бомбардировките, евентуално не е била съгласна да напусне града.

За да бъдат наречени същински нещата, даже проправителствен турски вестник в действителност признава измяната на Ердоган, обяснявайки го с изключителното значение на Саракиб. Изглежда Анкара се е управлявала от правилото „ Когато не можеш, само че в действителност искаш, можеш “. Така че турците като цяло би трябвало да бъдат афектирани на себе си. Впрочем в този момент контролът върху стратегическите автомагистрали М-5 и М-4 е още веднъж в ръцете на Дамаск.

На какво се надяваше опитният Ердоган? Най-вероятно Анкара е разчитала, че Москва ще отстъпи. Но вместо договарящи, Кремъл изпрати Су-24, написа турският специалист Седат Ергин. Според него, точно съветските изтребители са трансформирали хода на борбата на 180 градуса. Всичко, което се е случило тогава, по прилика с „ дипломацията на канонерските лодки “, може да се назова „ дипломация на изтребителите “.

Беше толкоз безапелационно, когато турският министър на защитата Хулуси Акар съобщи, че Анкара ще внимава да не допусне различен парещ спор с Москва. Дори руснаците, нагледно казано, да бомбардират всичко, което се движи, по-добре е турците да не дават отговор. Междувременно броят на оръжията и броят на бойците, ситуирани от Турция в Идлиб, приказва за нещо друго.

В Турция доста известна тематика е „ Ще се бием ли с Русия за Идлиб? “ Все повече локални специалисти са склонни да мислят, че националните ползи на Турция не могат да бъдат предпазени с дипломатически способи, само че военното решение е изпълнено с огромни загуби, в това число стопански. Това, споделят те, е същото като изгарянето на последното одеяло поради няколко бълхи.

Експертът Неджат Еслен припомня на турците, че НАТО няма да застане на страната на Анкара в Сирия. Вероятно даже е имало съвещания, тъй че Турция ще би трябвало да се бие сама с втората по величина (руска) войска в света. Проблемът е друг: районът е пренаситен с огромни и дребни центрове на сили. Има и американски и ирански войски, както и куп огромни групировки – сунитски и шиитски. И всички те, на първо място Централно разузнавателно управление на САЩ, имат свои професионални провокатори.

Неджат Еслен откровено написа, че не би трябвало да се подценява ролята на Съединени американски щати за подклаждане на спора сред Турция и Русия.

„ Въпреки че Русия, която управлява въздушното пространство в Идлиб, има доста преимущество на бойното поле, тя е сама в политическата сфера “ - отбелязва специалистът. И това дава на американците огромни благоприятни условия за манипулиране както с разузнаването, по този начин и с публичното мнение.

Ето за какво и Москва, и Анкара се придържат към тактиката Brinkmanship, по-известна в Турция като „ дипломация на скалите “. Според нея партиите в последния миг отстъпват от „ алената линия ", въпреки да наподобява, че войната е неизбежна.

Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!

За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.

Прочети тук -
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР